Любопитни факти и новости от света на науката

Изкуствените подсладители - лекарства или опасни отрови?

Из Интернет се разнасят постоянно възобновяващи се слухове, че широко използваните синтетични подсладители като аспартам и захарин причиняват ужасни болести и в никакъв случай не бива да ги употребяваме вместо захар. Но и за захарта се говори, че също е една "бяла отрова"...
За повече по темата кликни тук!

Аспиринът – Една криминална история?

Досега за откривател на "чудното хапче" аспирин се считаше Феликс Хофман. Британски учен обаче доказва, че това не отговаря на истината. Ново любопитно четиво! (кликни тук)

И ОРГАНИЦИТЕ СА ХОРА...
(Историята на ДДТ)


В основата на цялата наука, вкл. на органичната химия, е неутолимото любопитство на хората към света и към самите себе си. Навсякъде има обекти, живи организми и събития, които събуждат въпроси у хората. Учените изследват тези нови проблеми и така възникват още повече въпроси. Изследователската работа, както учените я разбират, не само намира отговори на някои въпроси, но и поставя нови въпроси. Въпреки че учените намират много отговори, те също установяват, че отговорите на някои от въпросите трябва да изчакат, докато бъдат открити по-добри изследователски методи и инструменти. Работата на учените е не само да намират отговори на множество въпроси за света, но и да развиват все по-добри методи и уреди, за да могат да отговарят на все повече и по-сложни въпроси, с които се сблъскват по пътя си.

Поради това, че голяма част от света се основава на химията на въглерода, много от отговорите на въпросите за света са намерени от химиците-органици. Мнозина съзидателни и любопитни хора са били привлечени от органичната химия. Следната история илюстрира трудната работа и находчивостта на тези химици.

(ДДТ е съкращение от Дихлоро-Дифенил-Трихлороетан)

През 1874 г. Отмер Цайдлер съобщава синтеза на ДДТ в докторската си дисертация. Няколко години по-късно Паул Херман Мюлер открива инсектицидните свойства на ДДТ и през 1948 г. получава Нобеловата награда по медицина и физиология за това свое откритие. Днес ДДТ има лоша репутация поради своята устойчивост спрямо околната среда. Неговото предназначение е било да убива насекомите, пренасящи болести, но се оказало, че причинява вреда на голям брой птици и животни. В повечето райони на света ДДТ вече не се използва, но през 40-те години то е било "магическият куршум", който убива много насекоми, пренасящи болести, и е спасило стотици хиляди животи. По време на Втората световна война военните са използвали ДДТ, но то не е било достъпно за цивилна употреба, докато един ден Франк Майо (Frank Mayo) случайно не прочел някъде за него.

Франк Майо е пример за амбициозна личност, която с непоколебимост и усърдна работа, в съчетание със солидна химическа теоретична подготовка, оказва въздействие върху обществото (вж. Friedman, J. Chem. Educ. 1992, 69, 362). Майо посещавал "Джорджия Тек" (Georgia Institute of Technology) само един семестър от необходимия пълен тригодишен курс за научна степен по химия. Той отклонил предложение за работа за 18 долара на седмица, защото смятал, че би могъл да изкара повече, ако работи във фермата на баща си.

Няколко години по-късно той започнал да произвежда и да продава хлор-съдържащи избелители. През 1944 г. - в търсене на други продукти за производство - Майо попаднал на статия в Atlanta Constitution, описваща ДДТ и неговата употреба. Той се заинтригувал. ДДТ тогава било достъпно само за военните; но дори и при тях - само в ограничени количества. В статията се твърдяло, че синтезът на ДДТ е секретен. Обаче там било дадено важно указание - кратко упоменаване на оригиналния синтез на Цайдлер в Германия. Това е била точно достатъчната информация за непоколебимия химик.

Майо е знаел, че обикновено докторантите публикуват своите докторски дисертации 4 до 6 месеца след получаване на научната степен. Той е знаел също, че Отмер Цайдлер е получил своята степен през май или юни 1874 г., така че Майо е очаквал да намери доклада, публикуван в прочутото списание "Berichte der Deutschen Chemischen Gesellschaft" (Доклади на Германското химическо дружество) някъде през октомври 1874 г.

Майо отишъл в библиотеката на "Джорджия Тек", но там установил, че те още не са се били абонирали за Berichte отпреди 1910 г. Раположеният наблизо Emory University пък бил започнал абонамента си през 1915 г. После решил да опита в библиотеката на Университета на Джорджия (University of Georgia), отдалечен на 75 км, в гр. Athens (Атенс, малък университетски град в Джорджия). Тъй като неговата дъщеря Бебе е била там студентка, той й се обадил по телефона и я помолил да провери в библиотеката вместо него.

За щастие тя намерила книжките на Berichte от 1874 г., но те се съхранявали в сандъци на тавана на библиотеката. Само след многократно отлагане и настойчиво убеждаване Бебе успяла да издейства разрешение да прегледа книжките на Berichte на тавана. Библиотекарите били изключително несклонни да позволят изнасянето им извън склада на начинаещата студентка, която нито учела немски, нито пък химия. Бебе проучила съдържанията от заглавните страници на тома от 1874 г., започвайки от м. октомври. "Ако щете вярвайте, - казва Майо - но синтезът е бил точно там, в октомврийската книжка". Дума по дума, на непознатия й немски език, Бебе преписала статията на ръка, след което веднага се обадила на баща си.

Майо се втурнал към Атенс, но пристигнал едва след часовете за посещения в общежитието. На бащата дори не разрешили да види дъщеря си извън времето за посещения! Той заобиколил общежитието, паркирал под прозореца на дъщеря си и натиснал клаксона. Бебе поставила преписа в плик и го хвърлила навън през прозореца. Старателно предпазвайки хартията от падащия дъжд, той на един дъх прочел копието на Бебе в светлината на фаровете на колата и веднага подкарал обратно към Атланта. Вече държал в ръцете си синтеза на ДДТ!
Синтез на ДДТ
Синтезът изисквал три химикала: хлоробензен, сярна киселина и хлорал (трихлороацеталдехид, CCl3CHO). Той вече разполагал с хлоробензен и сярна киселина, но нямал хлорал. Пренебрегвайки факта, че било полунощ, той отишъл с колата си до близкия аптекар и помолил за един фунт хлорал. Сънливият аптекар намръщено го информирал, че му трябва рецепта и че едва ли ще се намери доктор, който да му даде рецепта за цял фунт от това вещество. Типичната рецепта за хлорал се измервала в "миними" (около 16 минима правят един милилитър). Майо обяснил причината да иска повече хлорал и аптекарят най-накрая склонил да му продаде един фунт (1 фунт = 453 г).

Със скъпоценния хлорал в ръка, Майо си отишъл у дома, за да се опита да направи ДДТ. Той претеглил химикалите в един буркан от компот, натъпкан с лед, като използвал дървена готварска лъжица за разбъркване на сместа. Двайсет минути по-късно изплували бели бучки по повърхността на течната смес. Той отделил твърдата маса от сместа с помощта на цедка за извара и оставил буците да се изсушат до прах. После легнал да спи.

На другата сутрин Майо приготвил 5%-ен разтвор в газ за горене и напръскал пералното помещение в мазето си. Там гъмжало от бълхите на неговите кучета. Един час по-късно той и жена му се върнали в мазето. "Нито една бълха не скочи върху глезените на жена ми, - казал той. - Нищо не се случи, нямаше никакви бълхи! Бълхите, преди това в изобилие, бяха мъртви. Хлебарките лежаха наоколо с краката във въздуха, сякаш махаха за сбогом. Бях един щастлив човек."

Майо построил завод за производство на ДДТ. Поради войната той не успял да си купи оборудването, от което се нуждаел. Обаче проявил достатъчна находчивост и построил своя завод от скрап и стари метални бидони, които повечето хора биха счели за боклуци. Майо произвел стотици хиляди фунтове ДДТ на прах или като разтвор в керосин, и ги доставял по целия свят. Поради голямата полза, която хората имали от ДДТ, Майо получил много похвали. По-късно възникнали проблеми, които учените приписвали на ДДТ, и той престанал да го произвежда и продава. От забраната на ДДТ болестите, пренасяни от насекоми, започнали наново да се увеличават, но тъй като ДДТ причинява увреждания и на някои полезни животни, вече не се смята за приемлив инсектицид. Но и досега не е открит негов добър заместител.
(Автори: Richard F. Daley & Sally J. Daley.  Превод от английски: И. Иванов, 2011)
Изонитрилите (R-N=C:) - годзилата
на миризмите!


[EN] The smell is indescribable. Not that it is so ungodly beyond all expected levels of stink, which it approaches, but more it is like nothing you have ever experienced and your brain while certainly repulsed to the extream, struggles to define it.
[BG] Миризмата е неописуема. Не че е безбожно далеч отвъд всички предполагаеми степени на смрад, до които се доближава, но и не прилича на нищо, което някога сте мирисали, и вашият мозък, който разбира се е отвратен до краен предел, се стреми да я дефинира. Повече...

Drink-drive: Fact and fiction
Пиене-шофиране: факти и измислици


Every Christmas is the same: Police and drink-drive awareness groups go into overdrive because our collective alcohol consumption does. Drink-driving doesn't go up because we all of a sudden drop our morals for Christmas; rather, it's because we drop our defences - the morning after is a real issue. Drink-drive related deaths have fallen by more then 75 percent since 1980 according to drinkaware.co.uk. Yet recent research by road safety charity Brake has found that four in ten drivers admit getting behind the wheel the morning after a heavy drinking session - a massive 30 percent increase compared to 2003. It is the festive party season, so now is a good time to go back over some drink-drive facts and dispel some myths.
Facts:
Legal limit: 80 mg of alcohol per 100 ml of blood.
The law: drink-driving carries an instant driving ban of at least 12 months, possible imprisonment and a fine up to £5,000.
Units: half a pint of beer or lager with around 3.5% ABV (alcohol by volume) is one unit. However, many lagers are 5% ABV and above, making half a pint 1.5 units and, if follows, a full pint three. A 175 ml glass of red or white wine is around two units, and a pub measure of spirits is one unit.

Scientific misconduct
Лошо поведение в науката


[EN] Scientific misconduct is defined as "fabrication, falsification or plagiarism in proposing, performing or reviewing research or in reporting research results, according to the U.S. Office of Research Integrity (ORI).
[BG] Лошото поведение в науката се дефинира като "фабрикуване, фалшифициране или плагиатство при планиране, провеждане и обобщаване на изследванията или при съобщаване на научни резултати", съгласно Службата за Изследователски Интегритет на САЩ (ORI). Повече...
[BG] При интерес мога да предоставя новата книга на David Goodstein "On Fact and Fraud: Cautionary Tales from the Front Lines of Science" (Princeton University Press, 2010).

Aspirin Helps in Reducing Cancer Deaths
Аспиринът помага за намаляване смъртността от рак


By RONI CARYN RABIN     (Published: December 6, 2010)

[EN] Many Americans take aspirin to lower their risk of heart disease, but a new study suggests a remarkable added benefit, reporting that patients who took aspirin regularly for a period of several years were 21 percent less likely decades later to die of solid tumor cancers, including cancers of the stomach, esophagus and lung. As part of the new study, published online in the journal Lancet, researchers examined the cancer death rates of 25 570 patients who had participated in eight different randomized controlled trials of aspirin that ended up to 20 years earlier.
[BG] Мнозина американци взимат аспирин, за да понижат риска си от сърдечни заболявания, но в ново изследване се установява още едно удивително предимство, като се съобщава, че за пациенти, които взимат редовно аспирин в продължение на няколко години, вероятността десетилетия по-късно да умрат от рак е с 21 % по-малка. Повече...

Виж също: Аспиринът – Една криминална история? Досега за откривател на "чудното хапче" аспирин се считаше Феликс Хофман. Британски учен обаче доказва, че това не отговаря на истината.

Aspirin should not be used preventively
Аспиринът не бива да се използва профилактично


Unless you have artery or heart disease -
Освен ако имате артериално или сърдечно заболяване


Aspirin, which is widely recommended in small doses to prevent heart trouble, should not be taken by healthy people, a new study confirms. It should only be taken by those who have symptoms of artery disease, such as angina, heart attack or stroke. In those cases a small daily dose of aspirin can reduce ongoing risk. "The findings of this study agree with our current advice that people who do not have symptomatic or diagnosed artery or heart disease should not take aspirin, because the risks of bleeding may outweigh the benefits," said Professor Peter Weissberg, of the British Heart Foundation, which part-funded the Aspirin for Asymptomatic Atherosclerosis trial. The trial assessed people between the age of 50 and 75 who did not present the symptoms of cardiovascular disease.
The Aspirin Foundation, which offers information to consumers and doctors on the uses of aspirin, said aspirin could be used preventively in small doses if the doctor judged the patient to be at risk due to obesity and other factors that contribute to heart disease.
Source: uk.health.lifestyle.yahoo.net/Aspirin-risk-in-healthy-people.htm
Tue 1 Sep, 2009 


Виж също: Аспиринът – Една криминална история? Досега за откривател на "чудното хапче" аспирин се считаше Феликс Хофман. Британски учен обаче доказва, че това не отговаря на истината.

Support Wikipedia
Main Menu | Към главното меню И. Иванов © 2010-2013
Последно обновяване: 20.04.2013

Страницата постоянно се допълва и обновява.