ЛИЧНИ СПОМЕНИ

на гл. ас. д-р Кръстина Христова
по повод 55-годишния юбилей на факултета

Идеята на ръководството на факултета да се чества 55-годишния му юбилей разбуни духовете, особено в тази си част – да се напише книга за персоналния състав на факултета през годините. Във факултета са работили – и все още работят – преподаватели с различни специалности и, макар че имам висока оценка за техните професионални качества, мисля, че това честване засяга емоционално повече преподавателите с фармацевтично образование. Това мога да споделя и от мое лично име.

Този юбилей ме връща неволно в началото на факултета, т. е. в моите студентски години. Ще споделя някои лични спомени, в които вярвам могат да се установят и обективни факти от развитието на факултета в някои аспекти.

През 1949 г. бях приета да следвам фармация – тогава специалност към Природо-математическия факултет на Софийския университет. Деканатът, заедно с някои основни катедри, които водеха обучението и по фармация — ботаника, аналитична, неорганична и органична химии — се помещаваха в сградата на сегашния Факулет по журналистика. В настоящата сграда на факултета, в първоначалния ѝ вид (двуетажна), бяха катедри, обслужващи обучението на медици и отчасти на фармацевти: по медицинска химия за медици (продължила традициите от времето на проф. Асен Златаров, чиято памет особено тачеха), анатомия и физиология за фармацевти с проф. Гоцев, физика за фармацевти с доц. Андрейчин (по-късно проф. Карабашев, който в 60-те години беше и декан на факулета), хигиена с проф. Славков и микробиология с проф. Марков.

За специалните фармацевтични дисциплини ще стане дума по-късно.

От специалностите на природо-математическия факултет се роиха нови факултети: физико-математически, химически, биолого-геолого-географски, Медицинска академия (Указ 1951 г.) с трите факултета: медицински, стоматологически и фармацевтически.

Не беизинтересно би било да спомена, че кандидат-студентският ни конкурс беше по химия, биология и литература (литература беше и за други ВУЗ-ове, но по-късно я замениха с политически изпит). Класирането в конкурса беше по успех (по-късно се въведе прием по окръзи, рабфак и др. привилегии). Курсът ни, около 100 души, завърши като курс-отличник (по петобална система) и даде отговорни фармацевти за фармацевтичната практика: управители на аптеки (от които в София Жак Леви – 32 аптека, Милка Миланова – аптека ИСУЛ, Емил Славов – аптека „Пирогов”, Евдокия Мицевска – комисия за лечение с лекарства от чужбина, Гроник Карагьозян – директор на Софийско аптечно управление), както и специалисти във фармацевтичните заводи.

Обучението по основните дисциплини и за специалност „фармация” се водеше от видни учени на българската научна мисъл – тогава преподаватели в Природо-математическия факултет: по ботаника от проф. Даки Йорданов (бъдещ академик) и асистент Стою Вълев, бъдещ професор по ботаника във Фармацевтичния факултет; по аналитична химия от проф. Пенчев и асистенти Пенчева и Михов; по неорганична химия от проф. Баларев, аситентка Н. Кушлева и асистент Димитър Трендафилов, бъдещ професор по неорганична химия във Фармацевтичния факултет; по органична химия от проф. Димитър Иванов (бъдещ академик) и асистенти Бойка Стоянова и Николай Мареков (бъдещи професори).

Лекции и упражнения по тези дисциплини се водеха в сградата на факултета, а упражнения по аналитична и неорганична химия — в Агрономическия факултет. Не безинтересно е да споделя, че лекционният курс по органична химия се четеше на втори курс, а изпитът се полагаше в 3-ти курс на две части: І част — мастни съединения на януарската сесия и ІІ част — ароматни и хетероциклени съединения на юнска сесия.

Със създаването си през 1951 г. Фармацевтичният факултет вече имаше свой деканат в сградата на ул. Екзах Йосиф (до 1966 г.). В същата сграда през годините на моето следване, а и до по-късно бяха и специалните фармацевтични катедри: фармацевтична химия с проф. Димитър Далев и асистентите Дамян Данчев, Лиляна Дряновска и Любомир Илиев; технология на лекарствените средства (наричана тогава фармацевтична галеника) с проф. Трендафил Трендафилов и асистенти Кальо Христов, Мария Бояджиева и Иван Исаев; фармакогнозия с проф. Аспарух Бойчинов и асистенти Христо Ахтарджиев и Ана Боева. Обучението по тези дисциплини се водеше в същата сграда – упражнения по фармацевтична химия в лабораторията на партера, по технология – в лаборатория на ІІІ етаж и по фармакогнозия – в лаборатория на ІV етаж.

Обучението беше 4 години плюс стаж 6 месеца и държавен изпит, т. е. общо 5 години. Преценката ми за моето следване е, че беше солидно и съответстваше на изискванията на фармацевтичната практика за онова време — беше времето на класическата фармация.

Това мога да потвърдя и от личен опит. Работих седем години като фармацевт в болничната аптека на окръжна болница „д-р Рачо Ангелов” (тогава на Сточна гара). Имах възможност да изпълнявам цялото разнообразие на фармацевтичната рецептура – тогава истинска индивидуална рецептура: комбинирани прахове, инфузии, декокти, микстури (за вътрешно отделение), капки и мехлеми (за очно, ушно отделения), разнообразни унгвенти (за кожно отделение), инжекционни стерилни разтвори (Ser. Artificialis, Ser. Glucosae, разтвори на Novocain, Glucosa), които се приготовляваха в специално боксово помещение на аптеката и се стерилизираха в автоклав. За нуждите на рецептурата в аптеката се приготвяха Syr. Simplex, Syr. Mеnthae, Syr. Iodotanicum др.

С този пример искам да подчертая част от разнообразната и високопрофесионална отговорност, която се изискваше от фармацевта при работа в аптеката, за която отговорност обучението по фармация даваше адекватна подготовка на фармацевтите.

През есента на 1962 г. постъпих на работа като фармацевт в катедрата по фармацевтична и органична химия по научната тема на гл. ас. Дамян Данчев. Усилията на факултета да подобри материалната си база, т. е. да се сдобие със собствена сграда, до момента бяха стигнали до това, че в бившата сграда на Медицинския факултет тук на ул. Дунав 2 бяха допуснати на І-я етаж в дясното крило катедрата по фармацевтична и органична химия, която към 1962 г. имаше общо персонал 15 души за двете четения. Териториалното разпределение в катедрата беше както следва:

• Кабинет на проф. Д. Далев – настоящият кабинет на проф. Караиванова;

• Научна лаборатория;

• Три кабинет-лаборатории с камини за асистентите: гл. ас. Д. Данчев, Лиляна Дряновска – хоноруван доцент, и ас. Л. Илиев, които провеждаха в тях и своите научни изследвания. В тези кабинети имаше бюра и за по-младите асистенти: Любен Величков – при Илиев, Йордан Гагаузов – при Данчев и Борислав Ботев, аспирант - при Дряновска;

• Две студентски лаборатории в дъното обслужваха и двете четения;

• Лаборатория с аналитични везни за студенти;

• Лаборантска стая.

В катедрата имаше по две лаборантки за упражненията по всяко от двете четения: Лили Добрева и Бонка Леви – по фармацевтична химия и Дафина Радославова и Петя Симова – по органична химия. Радославова беше и машинописка и секретарка на проф. Далев. Две санитарки обслужваха катедрата, отоплението беше с печки. В катедрата се работеше и с газови горелки, вкл. и в студентските лаборатории, отговорници за газовия апарат бяха ас. Л. Величков и Бонка Леви.

Научните теми, по които се работеше в катедрата, се ръководеха главно от проф. Д. Далев. По тях в научната лаборатория провеждаха синтетични изследвания асистентите Л. Величков (защитил дисертация), Й. Гагаузов и назначените по-късно асистенти по фармацевтична химия Китка Йорданова и Венета Мутафчиева и по органична химия – Доротея Сиджакова.

По синтез на противоракови вещества (препарата „Ендоксан”) с участие и на гл. ас. Дамян Данчев провеждаха изследвания ас. Любен Величков, пом.-фармацевт Мери Медникарова и по-късно ас. Сиджакова. Научната тема на доц. Величков по-късно беше синтез на производни на бензодиоксана, по която бе разкрита свободна аспирантура на Медникарова (завършила фармация задочно), но поради пенсониране тя не защити.

Друга тема, ръководена от проф. Далев, беше синтез на барбитурови производни, разработвана главно от ас. Гагузов със значителни резултати, представяни и на конференции в чужбина. По нея Гагузов защити дисертация.

Гл. ас. Д. Данчев работеше по самостоятелна тема - синтез на N,N’-полиметилен пурини, в която участвах и аз - била е идея за дисертация, но той се хабилитира като доцент с други трудове и стана професор с учебника си по органична химия за фармацевти. Темата приключи успешно със синтез на нови 2,6-диоксо-1,3-полиметиленпурини с 8-, 9- и 11-полиметиленова верига (списание „Фармация” бр. 2, 1975 г.).

Едно разширение на темата, по-късно под ръководството на доц. Д. Данчев, беше синтез на производни на N,N’-полиметиленкарбамиди с участие на ас. К. Христова и ас. Д. Сиджакова, по която Сиджакова защити дисертация и създаде оригинален препарат ДД13.

Лиляна Дряновска, защитила дисертация, хоноруван доцент, работеше самостоятелни научни теми по фармацевтичен анализ.

Асистент Любомир Илиев провеждаше научни изследвания за извличане на алкалоиди от макови култури.

Аспирант Борислав Ботев овладяваше хроматографските методи.

Относно материалната база на катедрата важно е да отбележа, че наляво от коридора нямаше помещения – завършваше с прозорци към задния двор, както и в отсрещното крило на медицинска химия. Новите лаборатории и кабинети отляво са достроени след ремонта на сградата. И ако мислено проследим пристройката с това разширение на двете крила и с изграждането от двуетажната сграда на новата нагоре по етажите, можем само да благодарим с признателност на тогавашния екип на факултета, състоящ се от трите основни катедри с техните ръководители проф. Далев, проф. Трендафилов и проф. Бойчинов, зеаедно с техните помощници в началото – 8-те асистенти и да се преклоним пред тяхната упоритост да преследват тази голяма цел – собствена сграда на факултета – да действат, планират и отвоюват пред ръководството на академията и да осъществят изграждането на новата сграда на факултета.

А как се преживя надстройката?

След изнасяне на медицинските катедри, през 1964 г., последва събаряне на покрива и стените до основи на 2-ия етаж. Лабораториите ни се пълнеха с червен прах от разрушени тухли. Следваше изливане на основите за разширението и иззидване на сградата до покрив. (Небезинтересно е да отбележа, че основата на сградата е гредоред от дебели греди кръстосани в две посоки, в които работниците трудно пробиваха отвори за проводници.) Строителите не успяха да завършат сградата до покрив, снегът натрупа и през март, стапяйки се, потекоха води в лабораториите, както беше и от есенните дъждове. По време на ремонта упражаненията по фармацевтична химия се водеха във Ветеринарния факултет. По органична химия упражаненията бяха изместени за ІІ-ия (летния) семестър, но се водеха при условия на течащи води, дори студенти понякога ползваха чадъри над апаратурите си, стените на лабораториите бяха влажни, без печки (работниците бяха пуснали тухли в откритите комини). Това беше курса на Слави Казаков, Христо Върбенов, Петър Бенков, Таня Никова, Антоанета Сомлева, Снежа Чучулайна и др. Упражненията водеха асистетните Л. Величков, Д. Сиджакова и К. Христова (хоноруван), а гл.ас. Д. Данчев четеше за първа година модерен курс по органична химия.

Новата сграда на факултета бе приета през есента на 1966 година и в нея се настаниха основните катедри по фармация – фармацевтична и органична химия се разшири и на 3-я етаж, пренесоха се от ул. Екз. Йосиф катедрите по технология и фармакогнозия. Също и деканатът и се разви администрация. Отбелязвам факта, че дотогава домакин на факултета беше Павел Павлов, който освен касиер, беше домакин, снабдител и грижовен пазител на материалната база, понесе престрояването на сградата тук на ул. Дунав 2 и организира пренасянето на звената от ул. Екз. Йосиф.

В последвалите години факултетното ръководство с редуващи се декани доц. Исаев и доц. Данчев (станали по-късно и професори) заедно с издигани от тях по-млади кадри като зам.декани (доц. Михаил Милев, доц. Евгений Минков, доц. Любен Величков, доц. Йордан Гагаузов и др.) допринесоха много за разширяване на кадровия състав на факултета със собствени четения и преподаватели: по неорганична химия доц. Д. Трендафилов, по аналитична химия доц. Омортаг Будевски, по физикохимия доц. Д. Михайлова, по ботаника доц. Стою Вълев, които развиха своите четения на освободената територия в сградата на ул. Екз. Йосиф, а от няколко години всички четения са събрани вече в сградата тук, на ул. Дунав 2.

Голям принос на факултетното ръководство за развите на научно-изследователската дейност беше, използвайки налични възможности за помещения, да модернизира тази дейност с доставка на апарати и обзавеждане на спектрални лаборатории (УВ-, ИЧ- и ЯМР-) с цел прилагане на физични методи при изследване на получаваните нови органични вещества. Създадена бе и лаборатория за елементен анализ към катедрата – пом. фармацевт Дора Киркова овладя методики, оборудва лабораторията и провеждаше прецизни изследвания. (Припомням само факта, че през 1962 г. единствена характеристика на органичните вещества, които се синтезираха в катедрата беше точка на топене с апарат на Тиле.)

И не на последно място и плюс за факултета беше собствена катедра по фармакология – беше едно далновидно решение, важно за задълбочена научно-изследователска работа при изследване на биологична активност на получаваните вещества, както и на зависимостта структура – фармакологично действие.

Във факултета възникваше и по-широко междукатедрено сътрудничество с цел и внедрителска дейност. Така вещества, синтезирани в катедрата по фармацевтична и органична химия, показали интересна биологична активност като П-11 (Иванов, Сулай, Данчев), Вефилин (Гагаузов, Пейков), Тетраминол (Данчев, Христова) и ДД-13 (Сиджакова, Данчев) бяха изследвани като потенциални оригинални препарати при тясно сътрудничество с други катедри на факултета – фармакология, аналитична химия, физикохимия, технология на лекарствените средства с биофармация, както и с външни звена (БАН, клиники и др.).

В личните биографични данни съм дала сведения за синтезираното от нас вещество с генерично име Тетраминол, прието от КЛС (1983 г) за оригинален препарат с пресорно, деконгестивно и медриатично действие. Препаратът е включен в немския справочник за органични лекарствени средства на M. Negver. Беше създаден и препарат „Тетраринол” – капки за нос от колектив начело с проф. Е. Минков и проф. Св. Богданова. Разработени бяха и очни капки (Е. Минков, Ем. Димитрова), изследвани от очна клиника на проф. Танев.

Благодарна съм на всички колеги от факултета за ползотворното сътрудничество и чудесните колегиални отношения. За развитието на учебната и научната дейност в катедрата по фармацевтична и органична химия с ръководител проф. Данчев и за водещите четенията по фармацевтична химия, проф. Л. Дряновска, и по фармацевтичен анализ, доц. Л. Илиев, към 80-те години на миналия век, давам бегъл поглед с написано от мен есе в рими.

София, 21.03.2006 г.

Главен асистент д-р Кръстина Христова