АКТУАЛЕН ЛЕТОПИС ЗА ВЕТЕРАНИТЕ(спомени на д-р Кръстина Христова)През тази есен се отбелязват 70 години от създаването на Отдела по Фармация (1942 г.) в рамките на Природоматематическия факултет на Софийския Университет. С любопитство потърсих в Интернет актуални данни за факултета: акредитиран от Националната агенция за оценка и акредитация в България, той е получил най-висока оценка за изградена учебна база... Данните са впечатляващи и изпитах гордост за факултета. Макар и в пенсия, не късах връзка с колегите, изнасях рецитали, радвах се на успехите на по-младите... Но пред предстоящата юбилейна година спомените ме върнаха към ветераните, на чиято дейност се дължи сградата на факултета, предлагаща възможности за модерно развитие и висока оценка. За настоящите студенти и млади преподаватели на факултета посвещавам моя спомен за ветераните, да ги знаят като история на факултета. През 1949 г. бях приета за студентка по фармация и още нося в душата си спомена за възторга от студентските ми години, за нашето ученолюбие - бяхме курс-отличник. Спомена за първите години, за благоговението ни пред сградата на факултета като светиня, побрала толкова знания, необхватни за нас и роили се по-късно в самостоятелни факултети (физикоматематически, химически, биолого-геолого-географски). За благоговението ни пред нашите първи преподаватели, станали светила на българската наука: проф. Даки Йорданов (ботаника), проф. Никола Пенчев (аналитична химия), проф. Димитър Баларев (неорганична химия), проф. Димитър Иванов (органична химия). И нетърпението ни, в трети курс вече, да се докоснем до специалните фармацевтични дисциплини, преподавани от проф. Д. Далев по фармацевтична химия, доц. Аспарух Бойчинов по фармакогнозия и доц. Трандафил Трандафилов по фармацевтична галеника. Тримата бяха поели ръководството на трите катедри още в рамките на Природоматематическия факултет, а проф. Д. Далев беше отговорник на Отдела по фармация. Бяха учили и специализирали в престижни европейски университети, проф. Д. Далев е работил и като асистент на проф. Асен Златаров. Пазя спомен за тримата като достолепни преподаватели с академично поведение. С оскъден брой асистенти, по двама-трима на катедра, бяха воювали за самостоятелен факултет по фармация и като студенти преживяхме създаването му в рамките на Медицинска академия през 1951 година. Днес оценявам неимоверните усилия и голямата всеотдайност на този малоброен екип от преподаватели на новосъздадения факултет, да съграждат и укрепват основите на факултета, да организират учебни програми, четения, да осигуряват преподаватели и материално-техническа база на учебния процес. Липсваха учебници, но тримата титуляри на фармацевтичните дисциплини преподаваха авторитетно и достъпно своите лекции, ние пишехме записки. По фармацевтична химия ползвахме излязлото издание на VIII фармакопея, превод от руски. В екипа на преводачите, помня, бяха имената и на асистентите Лиляна Дряновска и Дамян Данчев, които заедно с асистента Любомир Илиев водеха упражненията ни по фармацевтична химия. Фармакопеята даваше информация за фармацевтичните препарати и техните свойства, а беше същевременно и помагало за практическите упражнение. Те се провеждаха в лабораторията на партера в сградата на факултета на ул. "Екзарх Йосиф" 15. В лабораториите там се провеждаха и упражненията по другите две дисциплини: в катедрата по фармакогнозия от асистентите Ана Боева и Христо Ахтарджиев и в катедрата по фармацевтична галеника от асистентите Мария Бояджиева, Калю Христов и Иван Исаев (при завършването ни беше назначен и ас. Михаил Милев). Пазя спомен от студентски години за грижовното отношение на преподавателите от трите катедри към нас студентите, особено на ас. Дамян Данчев, наш курсов отговорник. На екскурзия с познавателна цел на опитното поле в Казанлък ни водиха асистентите Л. Дряновска и Л. Илиев. В грижите на преподавателите от специалните дисциплини усещахме тяхната морална отговорност за нашата подготовка като специалисти, отговарящи на изискванията на аптечната практика, която за онова време беше класическа фармация, както вече в други мои спомени съм отразила. И особено грижите на преподавателите от катедра фармацевтична галеника за нас по време на стажа ни в столични аптеки. Изкушавам се още веднъж да припомня за нашите професори - ветерани на факултета, за времето на 60-те години на миналия век. Когато през 1962 г. постъпих на работа в катедрата по фармацевтична и органична химия, находяща се вече в сградата на Медицинския факултет (в нея все още и катедрите по медицинска химия, физика, микробиология и хигиена), тримата професори Д. Далев, А. Бойчинов и Т. Трандафилов бяха все още в активна дейност. Венец на тази активност беше, с упорито отстояване на целта през годините, извоюваното решение за самостоятелна сграда на факултета, на основите на сградата на тогавашния Медицински факултет на ул."Дунав" № 2. Свидетел съм на реализацията на тази мечта през 1966 година. И макар че след този период дейността на факултета се поема от следващото поколение, израснали и работили така всеотдайно заедно с ветераните от създаването на факултета, искам тук да споделя за професорите-ветерани. През 60-те години те вече бяха издали учебници по своите дисциплини. Освен че ръководеха учебната дейност, при високата активност на асистентите (сред които имаше и новоназначени), професорите развиваха активна научноизследователска дейност на факултета, тясно свързана с нуждите на фармацевтичната практика. Заслужава си да се отбележи и междукатедреното сътрудничество в това направление още през 50-те години, като например обстойни фитохимични изследвания на черноморското водорасло Cystosira barbata с цел получаване на алгинова киселина за фармацевтичната практика, проведени от колектив Д. Далев, Д. Данчев, Л. Лиджи, А. Бойчинов и Хр. Ахтарджиев (съобщения в сп. Фармация, 1956 - 1957 г.). В катедрата по фармацевтична химия кипеше активна научноизследователска дейност, ръководена от проф. Д. Далев, в широк план: изследване на алкалоидното съдържание на макови култури от ас. Л. Илиев; разработване на аналитични методи за фармацевтичната практика от ас. Л. Дряновска (която беше защитила дисертация в Москва), а дисертантът Борислав Ботев овладяваше хроматографските аналитични методи. С особена значимост беше разработван синтезът на противораковия препарат Ендоксан (отразен в две съобщения на сп. Фармация от 1965 г. с автори Д. Далев, Д. Данчев, Л. Величков). По тази задача работеше и маг.-фарм. Мария Медникарова, назначена на работа към научната дейност. Под ръководството на професора се провеждаха и нови синтетични изследвания: върху барбитурова киселина от ас. Йордан Гагаузов и в разширен план от новите асистентки по фармацевтична химия Китка Йорданова и Венета Мутафчиева; по-късно по нова тема - производни на бензодиоксана - работеха ас. Л. Величков и М. Медникарова. Гл. ас. Д. Данчев работеше и самостоятелна тема върху нови пуринови аналози (с първо съобщение в сп. Фармация от 1965 г.) - тема, към която бях включена и аз. През 1964 г. с новата асистентка Доротея Сиджакова водехме упражнения по органична химия на първите студенти, с които заедно слушахме и първите лекции на Д. Данчев - модерен курс по органична химия, залегнал и в първия му учебник по органична химия (първо издание, 1971 г.), ползван от студенти и от други висши училища. Под ръководството на доц. Дамян Данчев със Сиджакова представихме нашето първо научно съобщение "Азометинови производни на полиметиленкарбамиди" на конференция при откриване на новата сграда на факултета през есента на 1966 година. Откриването на новата сграда на факултета с Научна конференция и гости от чужбина, беше тържество за 15-годишната дейност на ядрото на факултета - преподавателите от трите катедри, да представят своите успехи в научната дейност, наред с дейността им през годините за развитието на факултета, с дейността за подготовка на фармацевтични кадри за нуждите на страната. Тук ще споделя мой спомен, че имаше тясно колегиално сътрудничество, между преподавателите на факултета и сътрудници на НИХФИ, с директора проф. Любомир Желязков и сътрудници Светлана Зиколова, Бистра Аврамова, Нина Ниньо, Луиза Томасини, фармаколозите д-р Лиляна Далева, д-р Мария Николова и др. И преди да затворя страницата с 1966 година, ще се върна в началото на 60-те, за да споделя лични впечатления за ветераните - професорите Димитър Далев, Аспарух Бойчинов и Трандафил Трандафилов през това време - спомен за тяхната активност. За активното им участие във факултетските форуми по научни теми или по учебни въпроси, както и на сбирки на научното дружество по фармация при факултета. Всички те, черпили знания при своето развитие от европейски учени и специализирали в елитни университетски лаборатории, носеха своето лично достойнство на учени мъже с академично поведение. Спореха разгорещено и с научна вещина, с осведоменост за практическото състояние на аптечната дейност в страната, за развиващата се фармацевтична промишленост, в крак с актуалното развитие на здравеопазването, за проблемите и развитието на факултета, за перспективите на обучението по фармация. Увличаха и мотивираха активността и на своите асистенти. В основата на тази висока активност на професорите ветерани - Д. Далев, А. Бойчинов и Т. Трандафилов - беше тяхната голяма любов към фармацията и любовта им към факултета, като към своя рожба. Тази любов предаваха и на своите асистенти и на нас - техните възпитаници, които съхранихме незабравими спомени за тях. Навярно тази есен, когато студентите прекрачват прага на Фармацевтичния факултет, ще видят да се вее плакат - 70 години висше фармацевтично образование в България, и още - на таблото на деканите ще видят поставени и портретите на тримата професори-ветерани. София, лято 2012 година. |